Ролята на игрите в развитието на детето
Игрите са значима част от развитието на детет о. Те включват процеси на заучаване, физическа интензивност, социализиране и извършване на ролята на възрастен. Игрите последователно стават все по-сложни и съдържат от ден на ден детайли от въображението . На 2 години детето имитира елементарни дейности от всекидневието на възрастните - извършване на покупки или слагане на кукла да спи. На 3-4 години сюжетът на игрите става по-сложен - да вземем за пример отиване до зоологическата градина или пътешестване. На 4-5 години детето към този момент напълно основава сюжетната линия на игрите съгласно въображаемите показа - игра на пътешестване до луната, търсене на динозаври и други.
Прочетете още
След навършване на 3-годишна възраст игрите се дефинират като кооперативни - такива са строенето на кула от кубчета, по-късно те стават ролеви - играта в палат да вземем за пример. С напредването на развиването се следи и все по-голям превес на разпоредбите в игрите . Първоначално те са ориентирани към искане и шерване и след това минават в правила, които се трансформират непрекъснато в хода на играта според желанията на участниците. На 5 години децата към този момент схващат, че разпоредбите на игрите не могат да бъдат променяни.
Играта придобива забележителна стойност за децата - тя разрешава да се обезпечи надзор на тревогата , разрешаване на споровете и съставлява самобитно средство за демонстрация на креативност от тяхна страна. Децата употребяват играта за усмиряване на страстите , за придобиване на мислени суперсили - да вземем за пример да си играят на супергерои или динозаври или да си доставят неща, до които не могат да доближат в всекидневието - да вземем за пример да имат утопичен другар. Въображението се демонстрира в рисуването , оцветяването и другите креативен действия. Образите и страстите, които детето влага в рисунките, постоянно са отражение на емоицоналните положения, които обземат съзнанието на детето.
Емоционалните промени също заемат основно значение в този стадий от развиването на детето. То научава да приема рестриктивните мерки в заобикалящата го среда и поддържа връзка с от ден на ден хора. На 2 години поведенческите ограничавания са предимно външни. След навършване на 5-годишна възраст обаче, рестриктивните мерки са доста интернализирани, което оказва помощ на детето да контролира държанието си в средата в детската градина и след това в учебно заведение. Успешното реализиране на този надзор в държанието се основава на предшестващото прочувствено развиване . То се състои в способността на детето употребява интернализирани облици или да се базира на построена връзка с възрастен, на който има доверие, с което си придава чувство за сигурност в условия на стрес .
Привързаността и обичта, които детето построява към родителите, е основен детайл за ефикасното създаване на самоконтрол в държанието. На този стадий детето схваща кое държание е задоволително и какво въздействие има към родителите и близките, с които има построена връзка. Децата в предучилищна възраст учат границите на допустимото държание и прекаляват с деянията си, което провокира вниманието на близките, макар че то постоянно е отрицателно. Прекаленият наставнически контрол може да потисне инициативността при децата, до момента в който неналичието на подобен може да докара до тревога.
Контролът е основен аспект от развитието на детето . То осъзнава, че не е способно да управлява голям брой детайли от всекидневието си - местата, които посещава, времето, което прекарва в тях и даже какво получава в отговор на желанията си. Детето е склонно да губи вътрешния си надзор и това води до внезапни промени в държанието и настроенията . Тези прояви са присъщи след навършване на 1 година и най-вече се следят в интервала сред 2 и 4-годишна възраст. Такива неочаквани промени в настроението и държанието, които траят повече от 15 минути или се демонстрират повече от 3 пъти дневно, постоянно са израз на подлежащи заболявания, прочувствени и обществени проблеми, както и нарушавания в развиването.
Източник: puls.bg
Прочетете още
След навършване на 3-годишна възраст игрите се дефинират като кооперативни - такива са строенето на кула от кубчета, по-късно те стават ролеви - играта в палат да вземем за пример. С напредването на развиването се следи и все по-голям превес на разпоредбите в игрите . Първоначално те са ориентирани към искане и шерване и след това минават в правила, които се трансформират непрекъснато в хода на играта според желанията на участниците. На 5 години децата към този момент схващат, че разпоредбите на игрите не могат да бъдат променяни.
Играта придобива забележителна стойност за децата - тя разрешава да се обезпечи надзор на тревогата , разрешаване на споровете и съставлява самобитно средство за демонстрация на креативност от тяхна страна. Децата употребяват играта за усмиряване на страстите , за придобиване на мислени суперсили - да вземем за пример да си играят на супергерои или динозаври или да си доставят неща, до които не могат да доближат в всекидневието - да вземем за пример да имат утопичен другар. Въображението се демонстрира в рисуването , оцветяването и другите креативен действия. Образите и страстите, които детето влага в рисунките, постоянно са отражение на емоицоналните положения, които обземат съзнанието на детето.
Емоционалните промени също заемат основно значение в този стадий от развиването на детето. То научава да приема рестриктивните мерки в заобикалящата го среда и поддържа връзка с от ден на ден хора. На 2 години поведенческите ограничавания са предимно външни. След навършване на 5-годишна възраст обаче, рестриктивните мерки са доста интернализирани, което оказва помощ на детето да контролира държанието си в средата в детската градина и след това в учебно заведение. Успешното реализиране на този надзор в държанието се основава на предшестващото прочувствено развиване . То се състои в способността на детето употребява интернализирани облици или да се базира на построена връзка с възрастен, на който има доверие, с което си придава чувство за сигурност в условия на стрес .
Привързаността и обичта, които детето построява към родителите, е основен детайл за ефикасното създаване на самоконтрол в държанието. На този стадий детето схваща кое държание е задоволително и какво въздействие има към родителите и близките, с които има построена връзка. Децата в предучилищна възраст учат границите на допустимото държание и прекаляват с деянията си, което провокира вниманието на близките, макар че то постоянно е отрицателно. Прекаленият наставнически контрол може да потисне инициативността при децата, до момента в който неналичието на подобен може да докара до тревога.
Контролът е основен аспект от развитието на детето . То осъзнава, че не е способно да управлява голям брой детайли от всекидневието си - местата, които посещава, времето, което прекарва в тях и даже какво получава в отговор на желанията си. Детето е склонно да губи вътрешния си надзор и това води до внезапни промени в държанието и настроенията . Тези прояви са присъщи след навършване на 1 година и най-вече се следят в интервала сред 2 и 4-годишна възраст. Такива неочаквани промени в настроението и държанието, които траят повече от 15 минути или се демонстрират повече от 3 пъти дневно, постоянно са израз на подлежащи заболявания, прочувствени и обществени проблеми, както и нарушавания в развиването.
Източник: puls.bg
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ